Брачен договор, известен още и като предбрачен договор, е сравнително нов институт на българското семейно право, въведен с новия Семеен кодекс от 2009 година. Ако не сключат брачен (предбрачен) договор, съпрузите могат да избират измежду две опции - старият режим на съпружеска имуществена общност (СИО) и новата възможност за избор на режим на имуществена разделност.

Съпружеската имуществена общност означава, че всички вещни права придобити по време на брака са обща собственост по равно на двамата съпрузи. Името, на което са придобити няма значение. Единственото изискване е вещните права да са придобити в резултат на общ принос, който може да бъде както пряк, така и непряк. Към общата собственост не се включват вещните права придобити преди сключването на брака, наследеното или дарено имущество, както и личното имущество (движимите вещи придобити от съпруга, които му служат за обикновено лично ползване и вещи, които използва за упражняване на професия или занаят).

При режима на разделност всеки придобива сам за себе си. Ако някой от съпрузите е допринесъл за увеличаване на имуществото на другия съпруг, той има право на част от стойността на това имущество само ако докаже пред съда, че има принос.

Наред със СИО и с режима на разделност както встъпващите в брак, така и съпрузи по заварени бракове могат да сключат брачен договор, с който да регламентират имуществените си отношения. Този договор поражда действие от момента на встъпване в брак за новобрачните или от момента на подписването му – за съществуващите бракове, и действа до неговото прекратяване или унищожаване. След прекратяване на брака остават в сила само онези договорни разпоредби, на които е придадена такава сила.

Брачният договор може да бъде сключен само лично от дееспособни лица, в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите (чл. 39, ал. 1 СК). Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, той може да съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

• правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
• правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
• начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
• участието на страните в разходите и задълженията;
• имуществените последици при развод;
• издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
• издръжката на децата от брака;
• други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на СК.

Не е допустимо брачният договор да съдържа разпореждания за случай на смърт, както и уговорка, с която предбрачното имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност (чл. 39, ал.2 и ал. 3 СК).

Брачният договор се прекратява:

• по взаимно съгласие на страните;
• по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
• при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.