Този договор беше изваден от банковите сделки и се наричаше „договор за банкова касетка”. През 2006 г. придоби статута на търговска сделка и е уреден в чл.605 и сл. ТЗ. Ако преди това банката се задължаваше да пази в този сейф предоставените й вещи, сега с този договор сейфът се предоставя под наем, отношенията са наемател-наемодател, но в неизчистен вид. По силата на този договор се предоставя определен сейф под наем за определен срок срещу определено възнаграждение в охраняемо помещение. За разлика от договора за наем, наемателят няма свободен достъп до сейфа по всяко време, а само в рамките на работното време на трезора. Договорът за наем на сейф може да бъде сключен при условията на договор с обявено съдържание и с необявено съдържание.

Договор с обявено съдържание – при него отговорността на наемодателя може да бъде пълна за претърпените вреди. Друга важна особеност е, че когато договорът е с открито съдържание е възможно по реда на ГПК да бъде наложен запор върху намиращите се в сейфа пари или вещи.

Договор с необявено съдържание – в този случай размера на претърпяната вреда няма как да бъде доказан и рискът ще е за сметка на наемателя.

Независимо, че това не е банкова сделка трябва да се пази търговската тайна за намиращото се в сейфа, като наемателят не може да съхранява забранени от закона или взривоопасни предмети. Това са предмети които застрашават сигурността. Наемодателят може да проверява съдържанието по подходящ начин без да се разкрива съдържанието, когато то не е обявено. Ако се констатира, че това задължение е нарушено, наемодателят може да пристъпи към разваляне на договора.

При разваляне на договора поради не плащане на уговореното възнаграждение наемодателят може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на сейфа с участие на нотариус. Намерените в сейфа предмети остават за пазене при наемодателя, на който се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.