Съгласно уредбата в Закона за задълженията и договорите, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение (чл. 138 ЗЗД). Т.е. възникването на задължението на поръчителя е обусловено от съществуването на главно задължение, което трябва да е действително. Договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма, която е условие за действителност. С този договор поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни. Законът обаче не допуска поръчителят да отговаря за повече отколкото длъжника. Съгласно закона, ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение. Възможно е обаче поръчителство да се поеме само за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия, но те трябва да са изрично уговорени!

Съгласно чл. 141 ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Ако поръчителите са няколко за един и същи длъжник и едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

С оглед защитата на поръчителя, следва да се има предвид, че съгласно чл. 142 ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, включително да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Поръчителят не губи тези права дори когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение.

При настъпване на хипотезата на изпълнение на задължението от страна на поръчителя следва да се подчертае, че той може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, а също така има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Това е възможно само ако преди това поръчителят е спазил предвиденото в закона изискване, а именно да уведоми длъжника за изпълнението преди самото изпълнение. В противен случай длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. Съгласно чл. 144 ЗЗД задължение за незабавно уведомление възниква и за длъжника спрямо кредитора, в случаите, когато е изпълнил задължението.

В случай, че поръчителите са няколко за един и същи длъжник и едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Съгласно чл. 145 ЗЗД, когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчителите припадащите им се части. Което означава че, ако няма съглашение, уреждащо по друг начин отговорността между поръчителите, се счита, че дяловете им са равни.

Съгласно чл. 146 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.

Що се отнася до отпадането на отговорността на поръчителя пред кредитора някои от законово уредените хипотези се съдържат в нормата на чл. 147 ЗЗД:

Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.