Франчайзпредставлява правото на един предприемач да търгува с продукцията на даден производител. Договорът е ненаименован и няма изрична законова уредба. Независимо от това той е изключително разпространена правна форма на съвместна търговска дейност. На практика той представлява договор (договорно обединение) между самостоятелни търговци, които осъществяват дейността си в една обща маркетингова система. Страните са франчайзодател и франчайзополучател. Преимуществото за франчайзополучателят при сключване на този договор е, че той инвестира в определен бизнес който е развит преди това. Докато франчайзодателят използва търговската мрежа на франчайзополучателя вместо да развива собствена такава. С договорът за франчайзинг се предоставя правото за използване на търговска марка, ноу-хау и други обекти на индустриалната собственост при продажба на стоки, услуги, включително и при производството.
Основните задължения на страните.
На франчайзодателя – да предостави марката за ползване, ноу-хау и др. Освен това има задължението да осъществява обучение на персонала. Има правото да осъществява постоянен контрол за начина, по който се използва франчайзинга и при нарушение на изискванията по договора има право да го развали.
На франчайзполучателя – той се задължава да използва предоставената му търговска марка и да извършва дейността си именно под тази търговска марка; да не развива конкурентна дейност, включително може да се уговори той да бъде франчайзополучател само за конкретен бизнес; длъжен е да спазва изискванията за опаковка, дизайн и т.н. и поначало той заплаща възнаграждение, като последното може да бъде както процент от печалбата, така и конкретни, договорени вноски, без те да са функция от печалбата.
Франчайзингът може да бъде: