Производството се осъществява, когато някое физическо или юридическо лице желае чрез нотариус да отправи покана или уведомление до друго лице, съгласно чл. 592, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Чрез нотариалната покана се осигурява едно доказателствено средство за този, който я е отправил в един бъдещ правен спор с поканеното лице.
Чрез нотариалната покана е препоръчително да се определя срокът на едно безсрочно задължение (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД), да се правят уведомявания между страните по правоотношение, за коeто законът или сключен договор, предвиждат писмена форма и други подобни. Нотариална покана може да отправя всяко лице, което има правен интерес от това, като не е необходимо наличието на този правен интерес да се доказва пред нотариуса, чрез който се връчва поканата, а е достатъчно лицето, отправящо поканата да твърди, че има такъв интерес. Нотариалната покана може да бъде подадена и чрез пълномощник, като той трябва да е изрично упълномощен за това.
Нотариална покана може да се отправи чрез всеки нотариус - без да се съобразява районът на действие на съответния нотариус с адреса на отправящото поканата лице и на адресата - чл. 570, ал. 2 от ГПК, като обаче е препоръчително поканата да се отправя чрез нотариус с район на действие, където е и адресът на адресата, за да може поканата да бъде връчена от служител на нотариуса лично на получателя (чл. 50 от ЗННД) и при евентуален негов отказ да я получи, това да се удостовери по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК.
За връчване на нотариална покана чрез нотариус трябва да се представят три или повече еднообразни екземпляра, в зависимост от броя на адресатите, съгласно чл. 592, ал. 1 от ГПК. Поканата може да е написана на ръка или напечатана. Ако поканата се отправя от пълномощник, се представя неговото пълномощно. Нотариалните такси се определят по основание и размер съгласно правилата на глава седма от ЗННД. За връчване на покана чрез нотариус се начислява обикновена нотариална такса.
При представяне на поканата нотариусът трябва да провери съдържанието на нотариалната покана само относно това, дали не съществува пречка за осъществяване на съответното нотариално действие, съобразно изискванията на чл. 574 от ГПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл. 575 от ГПК.
Нотариусът не проверява съдържанието на поканата и верността на твърденията в нея. Той не удостоверява нито съдържанието на поканата, нито подписа на изпращащото я лице. С нотариалната покана се удостоверява актът на връчване на поканата на нейния адресат.
При представяне на поканата пред нотариуса, същият удостоверява върху всеки екземпляр: датата на представяне; нотариуса, пред който се представя; лицето, представило поканата (адрес); регистрационния номер по регистър, том, където е подредена поканата и номер.
След извършване на удостоверяване, един от екземплярите се подрежда в нарочна книга при нотариуса, вторият екземпляр се оставя на разположение на изпращащото лице, а останалите се връчват на адресатите съгласно правилата на чл. 37 - 58 от ГПК.
След връчването на поканата на адресата се прави отбелязване върху екземпляра, подреден при нотариуса и този за изпращащото лице, удостоверяващо акта на връчване и датата (чл. 17 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и приложение № 6 към същия член).
След удостоверяване връчването на поканата, нотариусът предава на изпращащото лице екземпляра, предназначен за него, срещу подпис, при спазване на правилата на чл. 20 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
При отказ да даде ход на производството или да връчи поканата, нотариусът се произнася с мотивиран отказ, като отказа може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 278 от ГПК (чл. 577 от ГПК).