Напоследък в праваната сфера навлезе взаимсваната от световната търговска практика форма на отдаване под наем на труд. В юридически смисъл наименованието е дискусионно, поради принципното положение в специализираната теория, че персоналът, състоящ се от отделни човешки индивиди не може да бъде предмет на договор.

Отдването под наем на труд се състои в сътрудничеството между две лица – агент-посредник, чиято функция се изразява в осигуряването на персонал временна заетост срещу съответното възнаграждение на друго лице - клиент ползвател, нуждаещ се от такъв вид услуги.

В международната търговска практика се прилагат основно следните две форми на наемане на труд – лизинг на персонал и подбор на временен персонал:

• -При Лизинг на персонал - агентът-посредник сключва трудови договори с работници от свое име, а след това предоставя същия персонал за работа в друго търговско предприятие /ползвател/ за относително дълъг срок - от 3 месеца до няколко години.

• -Подбор на временен персонал - при тази форма се извършва подбор на временен персонал за краткосрочни проекти или работа в рамките от 2-3 месеца.

И в двете форми се установява наличието на трима участници: Клиент-ползвател, агент-посредник и съответния персонал.

В отношенията между персонала и агента-посредник са валидни нормите на трудовото законодателство. В отношенията между агента–посредник и клиента-ползвател е приложимо гражданското и търговското законодателство.

Трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа е правно регламентиран с изменениетно от Кодекса на труда /ДВ, бр.7 от 24.01.2012/:

Чл. 107р. (1) В трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол.

(2) Общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители.

(3) Не може да се сключва трудов договор по ал. 1 за изпращане за изпълнение на работа:

1. при условията на първа и втора категория труд;

2. в предприятия, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

3. в предприятия, в които се провежда стачка.

(4) Трудовият договор по ал. 1 се сключва при условията и по реда на раздел І от тази глава, както следва:

1. до завършване на определена работа;

2. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа

Изискванията към Агентът-посредник /Агенцията работодател/ се изразяват в това, че:

- трябва да е регистриран в Агенцията за временна заетост;

- да има застраховка в размер на 200 000лв.

- няма право да сключва безсрочни трудови договори – само срочни максимално 3 години.

Въвежда се солидарна отговорност между агенцията работодател и предприятието ползвател.